Фен Фик

Пета част

Когато го видях . Не знам какво ми стана . Дойде ми като гръм от съвсем ясно небе . Очаквах всекиго друг , но не и него . Толкова бях стъписан , сякаш бях забравил  да говоря,което не се случва често. Наистина появата му ме изненада много . Дойдох на себе си след няколко секунди , може би минути .
-Какво правиш тук ? –попитах.
-Здравей и на теб ! – усмихна ми се той и продължи. – Реших да те последвам . Тъкмо бях дошъл на партито , когато видях , че излизаш . И реших да тръгна след теб .
- Но...- опитах да отговоря – но нали беше в Англия ?! – не знам дали това беше въпрос или учудване , но само това можех да кажа .
-Да , бях . Исках да ви изненадам . И се върнах по - рано . – отговори той .
- Е , поздравления. Печелиш наградата , за най-добро завръщане . – усмихнах се леко .
- Сърдиш ли се ?- попита той .
- Да се сърдя ?! Не . Просто съм малко ядосан . Появяваш се както винаги в най - точния момент .– отговорих аз . Наистина бях ядосан . Не можа ли да изчака на партито ? А трябваше да проваля моята малка мисия .
-Е , добре . Извинявай . – погледна ме той с големите си  очи . Като някое малко дете , което е счупило любимата ваза на майка си .
-  Изабел видя ли те ? – попитах аз . Като наблюдавах къщата , за да видя какво става , но нищо не се виждаше , освен сенките на хората вътре .
- Изабел е била там ? – отвърна той . – Какво прави тя там ?
- Нейната приятелка Клеъри , която аз така усърдно следя , а ти ме изненада в точния момент и провали това мое начинание , за което ти благодаря ,  я доведе на партито . – казах аз саркастично , все пак това си е като етикет за мен .
- Ясно . И няма за какво да ми благодариш . –подсмихна се той .
Аз понечих да тръгна към къщата , когато той ме хвана за ръката. - Къде отиваш ?
- Не е ли очевидно? Към къщата . Ще видя какво става .
- Защо ?
- Защо ? Какво ?
-  Защо се занимаваш с това ? Защо те интересува какво правят ?
-  Да речем , чисто любопитство . Ще дойдеш ли или ще седиш тук да си търсиш детелини ?
-  Много смешно . Идвам , но при едно услови . След пет минути да тръгнем , защото Изи ще се разтревожи за теб , а и искам да я видя .
 -   Да , добре. Хайде .
Тръгнахме към малката къщичка , но не стигнахме много далеч , тъй като  се отвори входната вратата . Двете момичета излязоха. Тръгнаха към колата  , а момчето , което преди това бях видял ги придружи до нея . Те водиха  някакъв разговор .  Опитах се да чуя нещо , но бях  далеч и  чувах само откъси .
- Кога ще е срещата ?– попита  Клеъри.
Не чух отговора  , които последва , но това събуждаше любопитството ми още повече
- Ще се видим там . – каза Лиса .
Говориха още малко , но не ги чувах . Когато приключиха , Клеъри и Лиса се качиха в колата  и потеглиха . Ние изчакахме момчето да се върне в къщата и тръгнахме към мотора .
- Какво става тук ?- попита Алек .
 - Не знам . Опитвах се да разбера , но  ти реши да ме прекъснеш .
- Съжалявам , но по–добре не се замесвай .  Кой знае , какво кроят .
- Да . – казах замислено .- Да вървим . Казах на Изи , че ще се разходя малко на въздух , а малкото мина вече и сигурно се чуди къде съм .
- Добре , но ми обещай че няма да се замесваш .
 - Обещавам – казах аз , макар  това да беше лъжа .  Не трябваше да го лъжа , но исках да разбера какво става , защото това беше много странно .
Стигнахме до мотора ми . Аз се качих на него и го запалих , но той не помръдна . Седеше там и се чудеше дали да се качи .
- Хайде , качвай се .- подканих го аз . - Да не би да те е страх ?!
- Нее.. - отговори Алек .
- А тогава какво ? Все пак съм ти брат,няма да ти направя нищо.
- Добре .- каза той , но все още се колебаеше .
Въпреки това се качи .И потеглихме обратно към партито .
***

Фен Фик

Четвърта част 

Когато стигнахме до другите , всички започнаха да се представя един на друг . Това беше малко странно , тъй като сестра ми и гаджето и не бяха точно поканени , но щом Клеъри е решила да ги доведе ... След като се запознаха , всички поведоха някакъв разговор , който аз не слушах , защото погледа ми беше хванал нещо доста по - интересно , което беше пленило любопитството ми . Видях как Клеъри и Лиса се отделят от групата , което ми се стори доста подозрително .
- Земята вика , Джейс ! - чух Изабел да казва . - Няма ли да отговориш на въпроса ?
- Ка..кво ? - провлачих отговора си ,без да изпускам двете момичета от поглед . Когато се обърнах към другите , видях че всички са се втренчили в мен , сякаш виждат извънземно и искат да научат всичко за него.
- Попитаха те , от колко годишен тренираш .
- Когато започнах , бях на единадесет . -отговорих аз и отново се обърнах , за да намеря Клеъри и Лиса, но в този момент Изабел реши , че трябва да проведе кратък разпит и ме дръпна настрани .
- Какво ти става ? Какво толкова гледаш ? -веднага започна тя с въпросите.
- Нищо .- отговорих аз .
- А тогава , защо постоянно гледаш на страни и не слушаш за какво си говорим ? - Тук вече трябваше да я излъжа .
- Видях някой познат и се загледах . - отговорих аз - Трябва да изляза за малко . Ще се върна .
- Идвам с теб . - каза Изабел .
- Ъъъ... Няма нужда . Просто ще се поразходя . Тук е прекалено пълно . Ще подишам малко чист въздух и ще се върна . - отговорих аз , но това не беше самата истина .
Тя присви очи и започна да ме гледа , а това означаваше , че се съмнява . Аз седях с лека усмивка и чаках да ми повярва поне малко .
- Добре , - отговори тя , най - накрая . Стори ми се , че беше след цяла вечност .- но тук става нещо друго .- каза и отиде при останалите .
Аз веднага тръгнах към задния двор , защото от там видях да излизат Клеъри и Лиса . Когато излязох видях как се качват в една от колите със затъмнени стъкла , а по - странното беше , че Лиса седна на шофьорското място . Мислях , че си има личен шофьор , но може и да съм сгрешил . След няколко минути потеглиха , а аз дори не се замислих , а седнах на мотора си , запалих го и тръгнах след тях .
Пътувахме от около десет минути и със сигурност вече бяхме извън града.Те спряха и тръгнаха към една малка хижа . Беше неосветено и единствената светлина беше лунната и тази от фенерите на момичетата . Аз седях малко по - далеч , но имах видимост . След малко от къщата се появи , някой . Единствено се забелязваше , че е високо момче колкото мен, което тръгна към тях .
Тъкмо щях да се приближа , когато някой ме сграбчи за рамената . Обърнах се и бях готов да ударя нападателя си , но когато видях кой е , не можех да повярвам . Бях останал без думи,а това не се случваше често и сигурно с отворена уста и ококорени очи , готови да изскочат от орбитата си.Аз бързо си възвърнах самообладанието и единственото , което успях да промълвя беше :
- Какво правиш тук ?

Стихотворения II :))

Ето още две мои стихотворения :))

 1.

Искам да съм птичка ,

да летя сама

над безкрайните поля.

Да плувам в  свобода и

да гледам радостта .

Да бера  цветя с

 кошница в ръка

Искам просто

да се рея

из въздуха сама

и да сбъдна 

своята мечта .

   2.

Слънце мое

искрице една .

Горе грее

 усмивка сега .

Топлината искри ,

а радостта върви.

Но..

Луната изгря.

Пристигна нощта и

донесе тъмнина

на тази земя.

А аз казвам с усмивка

И малко тъга :

- Сбогом светлина .

До утре сутринта .

 

Фен Фик

Трета част

  Честно казано , когато се обърнах не очаквах да  ги видя . Не им бях казал къде ще ходя след мача  и появата им ме изненада . На няколко метра от мен , близо до вратата седяха - сестра ми Изабел , нейният приятел , с когото ходи от около два месеца , чието име така и не запомних , но беше нещо като Саитън . Той беше доста дразнещ , но щом тя го харесва , аз няма да се меся . Разбира се , с тях беше и червенокосата му най-добра приятелка -Клеъри .
 Приближих се до тях . Те бяха засмени до уши , а аз ги гледах сериозно и леко ядосано .
- Какво правиш тук ? - питах сестра си , без дори да  поздравя .
- Здравей и на теб - каза тя .
- Какво правиш тук ? - Попитах пак , но по настоятелно .
- Добре де , не бъди чак толкова настоятелен . Няма да ти разваляме удоволствието . Дойдохме малко да се позабавляваме .
- Не питах теб , Саитън . - казах аз на приятелят и , но прозвуча малко грубо .
- Саймън , - каза той . - казвам се Саймън .
- Добре - отвърнах аз - Как разбрахте къде съм ?
И за моя изненада , проговори Клеъри .
-  Всъщност  не знаехме, че си тук . Ние не обикаляме цял ден в търсене на твоята великолепна личност . - подсмихна се тя .
- А тогава как  разбрахте за това парти ?
- Лиса ми се обади и ме покани . Каза , ако искам да си доведа  приятели и ето ни  нас .
- От къде я познаваш ? - попитах аз . Това  вече ме заинтригува .
- Много питаш . Просто сме приятелки .
- Добре . - казах аз . "И все пак ще разбера " - помислих си .
  Обърнах се и тръгнах .
- Къде отиваш ? - веднага попита Изабел .
- Да бера кокичета в двора . - отвърнах и се засмях .
- Стига се държа така . - каза Изабел , но видях че се усмихва , макар да се мъчеше да си прикрие усмивката.
- Добре . - Отивам при другите.- Идвате ли ? Все пак нали при тях  дойдохте .
- Добре . Да отидем . - отвърнаха и тръгнаха .
- Сега ще ви запозная с Лиса . - чух да казва Клеъри .
Все още се чудех , от къде  се познават . Не познавах и двете много добре , но  ми изглеждаха сякаш бяха от различни светове.

Фен Фик

Втора част

Пътувахме . След около пет минути вече бяхме влезли в най-луксозния квартал в града . Къщите бяха огромни , а дворовете с много дървета , цветя и най-различни  декорации . Всяка от тях имаше един закрит и един открит басейн, както и фитнес зала.Поне Димитрий така ми е казвал ,предполагам е самата истина. Всички къщи бяха еднакви , не знам как хората, които живеят тук не се объркват .
Ние спряхме пред една от тях .  Тя разбира се изглеждаше, като другите,но вътре се вихреше парти . Музиката се чуваше от няколко метра ,а хората влизаха и излизаха отвсякъде . Имаше специално наета група и танцьори . Явно собственикът  беше доста заможен . Аз седях загледан в къщата и се чудех от къде Димитрий познава тези хора.
- Хайде да влизаме , стига си зяпал къщата сякаш не си виждал преди . - подсмихна се Димитрий.
-Честно да ти кажа,май наистина не съм виждал такава къща преди.Само съм минавал няколко пъти оттук,но никога не съм влизал  .- отвърнах му аз.
Тръгнахме по алеята . Влязохме вътре . От вътре къщата изглеждаше още по голяма . Беше много добре обзаведена . Мебелите бяха , като чисто нови сякаш току-що бяха излезли от някое списание . Тръгнахме напред , а Димитрий започна да се оглежда . Явно търсеше Роуз .Аз не знаех много за нея , освен че тя и най-добрата и приятелка,за която не знаех абсолютно нищо , са най-големите спонсори по бокс.А самата Роуз тренира едни от най-добрите спортисти. Тя е победила в един шампионат и е била първото момиче печелило някога , а е била само на шестнадесет , което си е огромно постижение .
Най - накрая,Димитрий  я забеляза и тръгна към нея , а аз го последвах . Той се приближи до нея прегърна я и я целуна , а аз завъртях очи .
-Роуз това е Джейс Уейланд . Джейс , това е Роуз Хатауей . -представи ни Димитрий .
-Много ми е приятно да се запозная с теб , Джейс . Разбрах,че си един от най-добрите спортисти в клуба . -каза Роуз .
-На мен също ми е приятно да се запозная с теб . И май така се говори,че съм най-добрия.-отвърнах аз .
- Здравейте ! - чу се някой да казва зад мен .
Обърнах се и видях едно момиче. Тя беше висока с руса коса и добро телосложение . Зачудих се коя е,защото не я бях виждал преди .
- О , Лиса .- каза Роуз и я прегърна . -Къде се изгуби тези дни?
- Бях малко извън града имах  работа.После ще ти разкажа . Няма ли да ме представиш на новият ни гост ? - попита момичето и се обърна към мен .
За мен ставаше още по-объркващо.
-Да , разбира се . Лиса , това е Джейс . Бях ти казвала за него . Джейс ,това е Лиса. Тя е моята най-добра приятелка,но по-скоро ми е  като сестра .
-Приятно ми е да се запознаем.-казах аз .
-На мен също . Чувала съм малко за теб. Но знам ,че печелиш много състезания.
-Ами,да -казах аз .
-Джейс !- чух , някой да вика зад мен . Обърнах се . Не можех да повярвам на очите си . Кой им беше казал къде съм ?  И от къде може да се познават  с хората тук ? Това бяха двата  въпроса , за които ми хрумна в първия момент . Бях доста объркан, исках да разбера защо са тук и тръгнах към тях.