събота, 31 май 2014 г.

Фен Фик



Пета част

Когато го видях . Не знам какво ми стана . Дойде ми като гръм от съвсем ясно небе . Очаквах всекиго друг , но не и него . Толкова бях стъписан , сякаш бях забравил  да говоря,което не се случва често. Наистина появата му ме изненада много . Дойдох на себе си след няколко секунди , може би минути .
-Какво правиш тук ? –попитах.
-Здравей и на теб ! – усмихна ми се той и продължи. – Реших да те последвам . Тъкмо бях дошъл на партито , когато видях , че излизаш . И реших да тръгна след теб .
- Но...- опитах да отговоря – но нали беше в Англия ?! – не знам дали това беше въпрос или учудване , но само това можех да кажа .
-Да , бях . Исках да ви изненадам . И се върнах по - рано . – отговори той .
- Е , поздравления. Печелиш наградата , за най-добро завръщане . – усмихнах се леко .
- Сърдиш ли се ?- попита той .
- Да се сърдя ?! Не . Просто съм малко ядосан . Появяваш се както винаги в най - точния момент .– отговорих аз . Наистина бях ядосан . Не можа ли да изчака на партито ? А трябваше да проваля моята малка мисия .
-Е , добре . Извинявай . – погледна ме той с големите си  очи . Като някое малко дете , което е счупило любимата ваза на майка си .
-  Изабел видя ли те ? – попитах аз . Като наблюдавах къщата , за да видя какво става , но нищо не се виждаше , освен сенките на хората вътре .
- Изабел е била там ? – отвърна той . – Какво прави тя там ?
- Нейната приятелка Клеъри , която аз така усърдно следя , а ти ме изненада в точния момент и провали това мое начинание , за което ти благодаря ,  я доведе на партито . – казах аз саркастично , все пак това си е като етикет за мен .
- Ясно . И няма за какво да ми благодариш . –подсмихна се той .
Аз понечих да тръгна към къщата , когато той ме хвана за ръката. - Къде отиваш ?
- Не е ли очевидно? Към къщата . Ще видя какво става .
- Защо ?
- Защо ? Какво ?
-  Защо се занимаваш с това ? Защо те интересува какво правят ?
-  Да речем , чисто любопитство . Ще дойдеш ли или ще седиш тук да си търсиш детелини ?
-  Много смешно . Идвам , но при едно услови . След пет минути да тръгнем , защото Изи ще се разтревожи за теб , а и искам да я видя .
 -   Да , добре. Хайде .
Тръгнахме към малката къщичка , но не стигнахме много далеч , тъй като  се отвори входната вратата . Двете момичета излязоха. Тръгнаха към колата  , а момчето , което преди това бях видял ги придружи до нея . Те водиха  някакъв разговор .  Опитах се да чуя нещо , но бях  далеч и  чувах само откъси .
- Кога ще е срещата ?– попита  Клеъри.
Не чух отговора  , които последва , но това събуждаше любопитството ми още повече
- Ще се видим там . – каза Лиса .
Говориха още малко , но не ги чувах . Когато приключиха , Клеъри и Лиса се качиха в колата  и потеглиха . Ние изчакахме момчето да се върне в къщата и тръгнахме към мотора .
- Какво става тук ?- попита Алек .
 - Не знам . Опитвах се да разбера , но  ти реши да ме прекъснеш .
- Съжалявам , но по–добре не се замесвай .  Кой знае , какво кроят .
- Да . – казах замислено .- Да вървим . Казах на Изи , че ще се разходя малко на въздух , а малкото мина вече и сигурно се чуди къде съм .
- Добре , но ми обещай че няма да се замесваш .
 - Обещавам – казах аз , макар  това да беше лъжа .  Не трябваше да го лъжа , но исках да разбера какво става , защото това беше много странно .
Стигнахме до мотора ми . Аз се качих на него и го запалих , но той не помръдна . Седеше там и се чудеше дали да се качи .
- Хайде , качвай се .- подканих го аз . - Да не би да те е страх ?!
- Нее.. - отговори Алек .
- А тогава какво ? Все пак съм ти брат,няма да ти направя нищо.
- Добре .- каза той , но все още се колебаеше .
Въпреки това се качи .И потеглихме обратно към партито .
***


Няма коментари:

Публикуване на коментар