понеделник, 19 май 2014 г.

Фен Фик

Четвърта част 


Когато стигнахме до другите , всички започнаха да се представя един на друг . Това беше малко странно , тъй като сестра ми и гаджето и не бяха точно поканени , но щом Клеъри е решила да ги доведе ... След като се запознаха , всички поведоха някакъв разговор , който аз не слушах , защото погледа ми беше хванал нещо доста по - интересно , което беше пленило любопитството ми . Видях как Клеъри и Лиса се отделят от групата , което ми се стори доста подозрително .
- Земята вика , Джейс ! - чух Изабел да казва . - Няма ли да отговориш на въпроса ?
- Ка..кво ? - провлачих отговора си ,без да изпускам двете момичета от поглед . Когато се обърнах към другите , видях че всички са се втренчили в мен , сякаш виждат извънземно и искат да научат всичко за него.
- Попитаха те , от колко годишен тренираш .
- Когато започнах , бях на единадесет . -отговорих аз и отново се обърнах , за да намеря Клеъри и Лиса, но в този момент Изабел реши , че трябва да проведе кратък разпит и ме дръпна настрани .
- Какво ти става ? Какво толкова гледаш ? -веднага започна тя с въпросите.
- Нищо .- отговорих аз .
- А тогава , защо постоянно гледаш на страни и не слушаш за какво си говорим ? - Тук вече трябваше да я излъжа .
- Видях някой познат и се загледах . - отговорих аз - Трябва да изляза за малко . Ще се върна .
- Идвам с теб . - каза Изабел .
- Ъъъ... Няма нужда . Просто ще се поразходя . Тук е прекалено пълно . Ще подишам малко чист въздух и ще се върна . - отговорих аз , но това не беше самата истина .
Тя присви очи и започна да ме гледа , а това означаваше , че се съмнява . Аз седях с лека усмивка и чаках да ми повярва поне малко .
- Добре , - отговори тя , най - накрая . Стори ми се , че беше след цяла вечност .- но тук става нещо друго .- каза и отиде при останалите .
Аз веднага тръгнах към задния двор , защото от там видях да излизат Клеъри и Лиса . Когато излязох видях как се качват в една от колите със затъмнени стъкла , а по - странното беше , че Лиса седна на шофьорското място . Мислях , че си има личен шофьор , но може и да съм сгрешил . След няколко минути потеглиха , а аз дори не се замислих , а седнах на мотора си , запалих го и тръгнах след тях .
Пътувахме от около десет минути и със сигурност вече бяхме извън града.Те спряха и тръгнаха към една малка хижа . Беше неосветено и единствената светлина беше лунната и тази от фенерите на момичетата . Аз седях малко по - далеч , но имах видимост . След малко от къщата се появи , някой . Единствено се забелязваше , че е високо момче колкото мен, което тръгна към тях .
Тъкмо щях да се приближа , когато някой ме сграбчи за рамената . Обърнах се и бях готов да ударя нападателя си , но когато видях кой е , не можех да повярвам . Бях останал без думи,а това не се случваше често и сигурно с отворена уста и ококорени очи , готови да изскочат от орбитата си.Аз бързо си възвърнах самообладанието и единственото , което успях да промълвя беше :
- Какво правиш тук ?

Няма коментари:

Публикуване на коментар