вторник, 16 декември 2014 г.





Винаги ще има болка по света.
Скрита  дълбоко във душата ,
дори  да има лек с името любов,
вечно ще живее във сърцата.
Дори когато казваш че обичаш,
а разума крещи отново“НЕ“
ще ни  страдат пак  сърцата,
 отново пристигнала е любовта...
Безброй усмивки е създала тя.
Трепети в душите на милиони.
Нежни ласки и целувки,
с думи хубави безброй  ни е дарил.
Но причина  е за хиляди сълзи,
за сърца  разбити на парчета,
за тъжните очи на сломените души.
Винаги ще скита любовта,
търсейки отново две сърца.
Да погуби ,а може би да съживи
 от старите отломки на бушуващи пожари
да пламнат  потушените искри.
Защото това е любовта-
най-силна и красива болка на света!


вторник, 1 юли 2014 г.

Фен Фик

Шеста част 

Когато пристигнахме на партито , Лиса и Клеъри вече бяха там и разговаряха с останалите . Ние влязохме и се запътихме към  групичката . Не стигнахме много далеч , защото в мига в който Изабел видя Алек се чу един силен писък от радост , който дори заглуши музиката и ушите ми . Изи се затича към него сякаш бе на състезание и на всяка цена трябва  да спечели и без малко да се блъсне в мен .
- Алек !!! Кога се върна ? Къде беше ? Как ни намери ? Как си ?- Изи беше толкова развълнувана и изстрелваше въпросите като някоя картечница.
- Спокойно , Изи.-отвърна и Алек .
- Добре , сега ми кажи поне как си . В къщи ще разказваш останалото .
- Добре съм . Срещнах ..ъъъ -малко се паникьоса Алек .- отвън Джейс , докато се разхождаше и после дойдохме .-  Алек никога не е бил добър в лъжите и винаги предпочита да казва истината . Добре , че този път ме покри . Не искам Изабел да разбира .
- Сигурен ли си ?- попита  сестра ни.Ама разбира се , че ще се усъмни . Изи винаги е била подозрителна.
- Да сигурен е . Разхождах се наоколо и той ме изненада . Появи се както винаги в точния момент .- отвърнах аз .
- Даа...- провлачи малко той и се смути .
- Хайде да се прибираме . Искам да чуя всичко за твоето малко приключение .- каза Изи .
- Добре - отвърна Алек .
- Отивам да си взема нещата и ей сега  се връщам .
- Благодаря , че ме покри . Макар и да не ти се получава , но все пак благодаря .
- Няма проблем , но си спази обещанието , че няма да правиш глупости и да се забъркваш в неприятности .
- Добре - отвърнах аз като го излъгах .- Отивам да им кажа ,че ще тръгваме . Връщам се веднага.
Когато отидох при тях , Клеъри ме гледаше много странно . Сякаш е виновна за нещо . Но за какво ли ?
- Ние ще тръгваме . Алек се завърна и Изи иска да се прибираме .
- Добре - отвърнаха всички.
-Джейс ,- каза Димитрий - след два дни имаш състезание . Току-що ми съобщиха . Утре ела да тренираш .
- Имам ли нужда ?- подсмихнах се аз , а той ме погледна накриво - Добре де , ще дойда . Сега трябва да вървя . Чао .
- Чао .- казаха всички в хор .
Не бях изминал и пет крачки , когато усетих нечия ръка на рамото си . Мислех си , че това е Изабел , но това не беше тя .
- Джейс , трябва да ти кажа нещо .- каза неочаквано за мен , Клеъри.
- Наистина ли е важно ?- попитах аз .- Трябва да вървя , чакат ме -казах аз и се обърнах да тръгвам.
- Джейс!! Важно е .- викаше тя зад мен .
  Но кое може да е толкова важно ?Та тя ходи на тайни срещи в пуста местност , при загадъчен младеж . Със сигурност може и да почака , а и ако е толкова спешно ще ме намери .
***

неделя, 1 юни 2014 г.

Ден на детето ! :)

Честит ден на детето !
 Детството ...
Детството - най - хубавите години . Пълно  с безгрижни дни, песни, радост, смях и игри . Не знаеш нищо за натовареното ежедневие и безбройните грижи. За съжаление не всеки е имал  прекрасно детство, искал е да порасне бързо / или му се е наложило да порасне бързо/  и да премахне лошите спомени, а това ме натъжава , защото всяко дете заслужава да има щастливо детство, хубави спомени и моменти, палави игри и малки приключения .
 Ще разкажа малко за моето детство . То беше хубаво и ми липсва , разбира се не всеки ден е бил слънчев и изпълнен с усмивки , но въпреки това бих искала отново да съм онова малко дете . Имах много приятели , които дори не можех да преброя на пръстите си . Всеки ден бяхме на вън , тичахме , смеехме се и играхме на какви ли не игри ,  всички, за които можете да се сетите . Но сега , всички пораснахме и всеки тръгна по своя път  и останахме само със прекрасните спомени  , но и те са нещо . Всеки път , когато си спомня , тези дни , се показва една огромна усмивка на лицето ми и се чувствам прекрасно .Тези спомени ме карат отново да се превърна в малко дете  . Може и да порастваме , но спомените за тези дни винаги ще останат и ще поддържат децата вътре в нас . Няма определена година , дата или възраст в която спираш да бъдеш дете .  Затова пазете спомените си и на колкото и да сте години  , спомняйте си за безгрижното детство и бъдете деца за малко , защото това е нещо прекрасно !




Ето няколко стихотворения и песни :
                                                                              
Сутрин ставам рано
заедно със мама,
в къщи й помагам,
масичката слагам!

Дворчето поливам,
беля и картофки,
радостно подскачам
 с новите пантофки!

Чашките измивам
с малките ръчички
и от прах изтривам
всичките полички…

После се залавям
да чета саминка —
буквите познавам,
ако са с картинка!
                           
 



 От днес имам вече нови панталони.
В джобчето ми дрънкат семки и бонбони.

Ще запратя всички рокли на тавана,
да не би да хрумне някога на мама

                                            пак да ме направи галено момиче —
                                          че де ще се дяна кат ме види чичо?

              Черньо и Писана гледат от кьошето —
           колко е порасло тая нощ момчето!
  
             Пуякът на двора веч не ме закача…
                  Ах тез панталони колко много значат…












събота, 31 май 2014 г.

Фен Фик



Пета част

Когато го видях . Не знам какво ми стана . Дойде ми като гръм от съвсем ясно небе . Очаквах всекиго друг , но не и него . Толкова бях стъписан , сякаш бях забравил  да говоря,което не се случва често. Наистина появата му ме изненада много . Дойдох на себе си след няколко секунди , може би минути .
-Какво правиш тук ? –попитах.
-Здравей и на теб ! – усмихна ми се той и продължи. – Реших да те последвам . Тъкмо бях дошъл на партито , когато видях , че излизаш . И реших да тръгна след теб .
- Но...- опитах да отговоря – но нали беше в Англия ?! – не знам дали това беше въпрос или учудване , но само това можех да кажа .
-Да , бях . Исках да ви изненадам . И се върнах по - рано . – отговори той .
- Е , поздравления. Печелиш наградата , за най-добро завръщане . – усмихнах се леко .
- Сърдиш ли се ?- попита той .
- Да се сърдя ?! Не . Просто съм малко ядосан . Появяваш се както винаги в най - точния момент .– отговорих аз . Наистина бях ядосан . Не можа ли да изчака на партито ? А трябваше да проваля моята малка мисия .
-Е , добре . Извинявай . – погледна ме той с големите си  очи . Като някое малко дете , което е счупило любимата ваза на майка си .
-  Изабел видя ли те ? – попитах аз . Като наблюдавах къщата , за да видя какво става , но нищо не се виждаше , освен сенките на хората вътре .
- Изабел е била там ? – отвърна той . – Какво прави тя там ?
- Нейната приятелка Клеъри , която аз така усърдно следя , а ти ме изненада в точния момент и провали това мое начинание , за което ти благодаря ,  я доведе на партито . – казах аз саркастично , все пак това си е като етикет за мен .
- Ясно . И няма за какво да ми благодариш . –подсмихна се той .
Аз понечих да тръгна към къщата , когато той ме хвана за ръката. - Къде отиваш ?
- Не е ли очевидно? Към къщата . Ще видя какво става .
- Защо ?
- Защо ? Какво ?
-  Защо се занимаваш с това ? Защо те интересува какво правят ?
-  Да речем , чисто любопитство . Ще дойдеш ли или ще седиш тук да си търсиш детелини ?
-  Много смешно . Идвам , но при едно услови . След пет минути да тръгнем , защото Изи ще се разтревожи за теб , а и искам да я видя .
 -   Да , добре. Хайде .
Тръгнахме към малката къщичка , но не стигнахме много далеч , тъй като  се отвори входната вратата . Двете момичета излязоха. Тръгнаха към колата  , а момчето , което преди това бях видял ги придружи до нея . Те водиха  някакъв разговор .  Опитах се да чуя нещо , но бях  далеч и  чувах само откъси .
- Кога ще е срещата ?– попита  Клеъри.
Не чух отговора  , които последва , но това събуждаше любопитството ми още повече
- Ще се видим там . – каза Лиса .
Говориха още малко , но не ги чувах . Когато приключиха , Клеъри и Лиса се качиха в колата  и потеглиха . Ние изчакахме момчето да се върне в къщата и тръгнахме към мотора .
- Какво става тук ?- попита Алек .
 - Не знам . Опитвах се да разбера , но  ти реши да ме прекъснеш .
- Съжалявам , но по–добре не се замесвай .  Кой знае , какво кроят .
- Да . – казах замислено .- Да вървим . Казах на Изи , че ще се разходя малко на въздух , а малкото мина вече и сигурно се чуди къде съм .
- Добре , но ми обещай че няма да се замесваш .
 - Обещавам – казах аз , макар  това да беше лъжа .  Не трябваше да го лъжа , но исках да разбера какво става , защото това беше много странно .
Стигнахме до мотора ми . Аз се качих на него и го запалих , но той не помръдна . Седеше там и се чудеше дали да се качи .
- Хайде , качвай се .- подканих го аз . - Да не би да те е страх ?!
- Нее.. - отговори Алек .
- А тогава какво ? Все пак съм ти брат,няма да ти направя нищо.
- Добре .- каза той , но все още се колебаеше .
Въпреки това се качи .И потеглихме обратно към партито .
***


понеделник, 19 май 2014 г.

Фен Фик

Четвърта част 


Когато стигнахме до другите , всички започнаха да се представя един на друг . Това беше малко странно , тъй като сестра ми и гаджето и не бяха точно поканени , но щом Клеъри е решила да ги доведе ... След като се запознаха , всички поведоха някакъв разговор , който аз не слушах , защото погледа ми беше хванал нещо доста по - интересно , което беше пленило любопитството ми . Видях как Клеъри и Лиса се отделят от групата , което ми се стори доста подозрително .
- Земята вика , Джейс ! - чух Изабел да казва . - Няма ли да отговориш на въпроса ?
- Ка..кво ? - провлачих отговора си ,без да изпускам двете момичета от поглед . Когато се обърнах към другите , видях че всички са се втренчили в мен , сякаш виждат извънземно и искат да научат всичко за него.
- Попитаха те , от колко годишен тренираш .
- Когато започнах , бях на единадесет . -отговорих аз и отново се обърнах , за да намеря Клеъри и Лиса, но в този момент Изабел реши , че трябва да проведе кратък разпит и ме дръпна настрани .
- Какво ти става ? Какво толкова гледаш ? -веднага започна тя с въпросите.
- Нищо .- отговорих аз .
- А тогава , защо постоянно гледаш на страни и не слушаш за какво си говорим ? - Тук вече трябваше да я излъжа .
- Видях някой познат и се загледах . - отговорих аз - Трябва да изляза за малко . Ще се върна .
- Идвам с теб . - каза Изабел .
- Ъъъ... Няма нужда . Просто ще се поразходя . Тук е прекалено пълно . Ще подишам малко чист въздух и ще се върна . - отговорих аз , но това не беше самата истина .
Тя присви очи и започна да ме гледа , а това означаваше , че се съмнява . Аз седях с лека усмивка и чаках да ми повярва поне малко .
- Добре , - отговори тя , най - накрая . Стори ми се , че беше след цяла вечност .- но тук става нещо друго .- каза и отиде при останалите .
Аз веднага тръгнах към задния двор , защото от там видях да излизат Клеъри и Лиса . Когато излязох видях как се качват в една от колите със затъмнени стъкла , а по - странното беше , че Лиса седна на шофьорското място . Мислях , че си има личен шофьор , но може и да съм сгрешил . След няколко минути потеглиха , а аз дори не се замислих , а седнах на мотора си , запалих го и тръгнах след тях .
Пътувахме от около десет минути и със сигурност вече бяхме извън града.Те спряха и тръгнаха към една малка хижа . Беше неосветено и единствената светлина беше лунната и тази от фенерите на момичетата . Аз седях малко по - далеч , но имах видимост . След малко от къщата се появи , някой . Единствено се забелязваше , че е високо момче колкото мен, което тръгна към тях .
Тъкмо щях да се приближа , когато някой ме сграбчи за рамената . Обърнах се и бях готов да ударя нападателя си , но когато видях кой е , не можех да повярвам . Бях останал без думи,а това не се случваше често и сигурно с отворена уста и ококорени очи , готови да изскочат от орбитата си.Аз бързо си възвърнах самообладанието и единственото , което успях да промълвя беше :
- Какво правиш тук ?

понеделник, 12 май 2014 г.

Стихотворения II :))

Ето още две мои стихотворения :))



 1.




Искам да съм птичка ,
да летя сама
над безкрайните поля.
Да плувам в  свобода и
да гледам радостта .
Да бера  цветя с
 кошница в ръка
Искам просто
да се рея
из въздуха сама
и да сбъдна 
своята мечта .










   2.
Слънце мое
искрице една .
Горе грее
 усмивка сега .
Топлината искри ,
а радостта върви.

Но..
Луната изгря.
Пристигна нощта и

донесе тъмнина
на тази земя.
А аз казвам с усмивка
И малко тъга :
- Сбогом светлина .
До утре сутринта .