Шеста част
Когато пристигнахме на партито , Лиса и Клеъри вече бяха там и разговаряха с останалите . Ние влязохме и се запътихме към групичката . Не стигнахме много далеч , защото в мига в който Изабел видя Алек се чу един силен писък от радост , който дори заглуши музиката и ушите ми . Изи се затича към него сякаш бе на състезание и на всяка цена трябва да спечели и без малко да се блъсне в мен .
- Алек !!! Кога се върна ? Къде беше ? Как ни намери ? Как си ?- Изи беше толкова развълнувана и изстрелваше въпросите като някоя картечница.
- Спокойно , Изи.-отвърна и Алек .
- Добре , сега ми кажи поне как си . В къщи ще разказваш останалото .
- Добре съм . Срещнах ..ъъъ -малко се паникьоса Алек .- отвън Джейс , докато се разхождаше и после дойдохме .- Алек никога не е бил добър в лъжите и винаги предпочита да казва истината . Добре , че този път ме покри . Не искам Изабел да разбира .
- Сигурен ли си ?- попита сестра ни.Ама разбира се , че ще се усъмни . Изи винаги е била подозрителна.
- Да сигурен е . Разхождах се наоколо и той ме изненада . Появи се както винаги в точния момент .- отвърнах аз .
- Даа...- провлачи малко той и се смути .
- Хайде да се прибираме . Искам да чуя всичко за твоето малко приключение .- каза Изи .
- Добре - отвърна Алек .
- Отивам да си взема нещата и ей сега се връщам .
- Благодаря , че ме покри . Макар и да не ти се получава , но все пак благодаря .
- Няма проблем , но си спази обещанието , че няма да правиш глупости и да се забъркваш в неприятности .
- Добре - отвърнах аз като го излъгах .- Отивам да им кажа ,че ще тръгваме . Връщам се веднага.
Когато отидох при тях , Клеъри ме гледаше много странно . Сякаш е виновна за нещо . Но за какво ли ?
- Ние ще тръгваме . Алек се завърна и Изи иска да се прибираме .
- Добре - отвърнаха всички.
-Джейс ,- каза Димитрий - след два дни имаш състезание . Току-що ми съобщиха . Утре ела да тренираш .
- Имам ли нужда ?- подсмихнах се аз , а той ме погледна накриво - Добре де , ще дойда . Сега трябва да вървя . Чао .
- Чао .- казаха всички в хор .
Не бях изминал и пет крачки , когато усетих нечия ръка на рамото си . Мислех си , че това е Изабел , но това не беше тя .
- Джейс , трябва да ти кажа нещо .- каза неочаквано за мен , Клеъри.
- Наистина ли е важно ?- попитах аз .- Трябва да вървя , чакат ме -казах аз и се обърнах да тръгвам.
- Джейс!! Важно е .- викаше тя зад мен .
Но кое може да е толкова важно ?Та тя ходи на тайни срещи в пуста местност , при загадъчен младеж . Със сигурност може и да почака , а и ако е толкова спешно ще ме намери .
***