Винаги ще има болка по света.

Скрита  дълбоко във душата ,

дори  да има лек с името любов,

вечно ще живее във сърцата.

Дори когато казваш че обичаш,

а разума крещи отново“НЕ“

ще ни  страдат пак  сърцата,

 отново пристигнала е любовта...

Безброй усмивки е създала тя.

Трепети в душите на милиони.

Нежни ласки и целувки,

с думи хубави безброй  ни е дарил.

Но причина  е за хиляди сълзи,

за сърца  разбити на парчета,

за тъжните очи на сломените души.

Винаги ще скита любовта,

търсейки отново две сърца.

Да погуби ,а може би да съживи

 от старите отломки на бушуващи пожари

да пламнат  потушените искри.

Защото това е любовта-

най-силна и красива болка на света!