Фен Фик

Здравейте! Реших да направя фенфик за моите любими герои от двете поредици ("Реликвите на смъртните" и "Академия за вампири") . Надявам се да ви хареса . Ще има и продължение :))


                                                                   Първа част

   "Ох,това заболя!"-беше единственото нещо което си помислих , когато противникът ми нанесе поредния удар . Нанасяше удар след удар , усещах как вече се изморявам , но и аз не се давах лесно . След негов удар следваше мой . Отдавна не се бях изправял срещу толкова силен играч и имаше известен риск да загубя този мач , но до сега не съм губил и нямам такива намерения . Събрах всичките си сили и му нанесох три удара един след друг и той падна . Само още няколко секунди и победата щеше да е моя . Той не се изправи, което означаваше само едно - още една победа за моя милост .
 - Джейс! -чух някой да ме вика - Ела тук!
- И , ако това не е моят ментор.- казах , когато се приближих -Още една победа . Какво ще кажеш ?
- Добра игра , но можеше и още по-добре.- отвърна той.
- Горд , както винаги.
- Саркастичен , както винаги -отговори ми той - Отивай да се изкъпеш , облечеш и да тръгваме.
- Къде ще ходим ? - полюбопитствах малко.
- При една приятелка , всъщност моята приятелка . Реших най-после да ви запозная.
- О , така ли ? - това беше изненада за мен . -Нямам търпение да се запозная с прочутата дама , за която слушам от толкова много време .
 - Надявам се , че говориш сериозно .
- Напълно . Не винаги съм саркастичен .
- Върви да се оправиш , защото ако още малко стоим и си говорим , ще закъснеем !
- Добре - отвърнах и се запътих към съблекалнята .
 Съблякох се и си взех душ , след това си облякох чисти дрехи и се погледнах в огледалото . Имах малка синина на окото , но това е нищо сравнени с раните , които съм получава . Но това е риска на професията . Докато се гледах в огледалото се сетих за Изабел . Тя не одобрява факта , че се бия , тъй като мога да пострадам сериозно , но аз я уверявам всеки път , че нищо няма да се случи .
 Тръгнах обратно към залата . Намерих ментора си , който освен това е и мой много добър приятел . Познаваме се от деца и винаги ни е свързвала любовта към спорта . Видях го в тълпата , кръжаща край него . Имаше хора , които искаха да ме поздравят и аз се спирах за малко . Най - сетне се добрах до ментора си .
- Ще тръгваме ли ? - попитах.
- Разбира се , хубавелко - пошегува се , Димитрий - да тръгваме.
***