неделя, 1 юни 2014 г.

Ден на детето ! :)

Честит ден на детето !
 Детството ...
Детството - най - хубавите години . Пълно  с безгрижни дни, песни, радост, смях и игри . Не знаеш нищо за натовареното ежедневие и безбройните грижи. За съжаление не всеки е имал  прекрасно детство, искал е да порасне бързо / или му се е наложило да порасне бързо/  и да премахне лошите спомени, а това ме натъжава , защото всяко дете заслужава да има щастливо детство, хубави спомени и моменти, палави игри и малки приключения .
 Ще разкажа малко за моето детство . То беше хубаво и ми липсва , разбира се не всеки ден е бил слънчев и изпълнен с усмивки , но въпреки това бих искала отново да съм онова малко дете . Имах много приятели , които дори не можех да преброя на пръстите си . Всеки ден бяхме на вън , тичахме , смеехме се и играхме на какви ли не игри ,  всички, за които можете да се сетите . Но сега , всички пораснахме и всеки тръгна по своя път  и останахме само със прекрасните спомени  , но и те са нещо . Всеки път , когато си спомня , тези дни , се показва една огромна усмивка на лицето ми и се чувствам прекрасно .Тези спомени ме карат отново да се превърна в малко дете  . Може и да порастваме , но спомените за тези дни винаги ще останат и ще поддържат децата вътре в нас . Няма определена година , дата или възраст в която спираш да бъдеш дете .  Затова пазете спомените си и на колкото и да сте години  , спомняйте си за безгрижното детство и бъдете деца за малко , защото това е нещо прекрасно !




Ето няколко стихотворения и песни :
                                                                              
Сутрин ставам рано
заедно със мама,
в къщи й помагам,
масичката слагам!

Дворчето поливам,
беля и картофки,
радостно подскачам
 с новите пантофки!

Чашките измивам
с малките ръчички
и от прах изтривам
всичките полички…

После се залавям
да чета саминка —
буквите познавам,
ако са с картинка!
                           
 



 От днес имам вече нови панталони.
В джобчето ми дрънкат семки и бонбони.

Ще запратя всички рокли на тавана,
да не би да хрумне някога на мама

                                            пак да ме направи галено момиче —
                                          че де ще се дяна кат ме види чичо?

              Черньо и Писана гледат от кьошето —
           колко е порасло тая нощ момчето!
  
             Пуякът на двора веч не ме закача…
                  Ах тез панталони колко много значат…












1 коментар:

  1. Вярно е,че един ден всеки поема по своя път,но не всеки приятел те забравя :)

    ОтговорИзтриване